8.01.2009 г., 21:44

Приказка за любовта (Какво пък...)

1.3K 0 24
 

Сънувам сън.

От топлото дихание

прозорците се разскрежиха.

Наднича лъч

с окото на паун

и пЕри си

опашката красива.

А аз съм

малка точка от сребро,

полепнала

по шарения гребен.

Какво пък -

може би се виждам...

 

Събудих се.

Навън

снежинките рояха

красива пелена,

с която

повиваха съня ми.

Една звездичка сняг

светулчесто припламна

и кацна във ръката ми:

„Видях те, ти си мойта капка кръв,

която все не ми достигаше...

Какво пък -

сега си тук...

сега съм тук...

Останалото

е съдбата..."

 

 

МУЗИКА>>>Приказка за любовта 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • съдбата...
    важното е, че и ти и той сега сте тук...с обич, Веси.
  • Приказна любов или любовна приказка или, какво пък... Приказна любовна приказка Комплименти Веси.
  • Завидях, ама искрено, на лирическата...Ама да не те остави човек под наблюдение, и гледай какви чудесии! Пък и на всичкото отгоре ми допадна.
  • Хубав капан, препрочитам те, Веси!
  • След предишното ти стихотворение "Не ме търси...", от което още не мога да си поема въздух, сега се потопих в една чудна снежна приказка, един изящен любовно-зимен диптих! Разкош!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...