Приказка за любовта (Какво пък...)

Poetry » Love

1.3K 0 24

Сънувам сън.

От топлото дихание

прозорците се разскрежиха.

Наднича лъч

с окото на паун

и пЕри си

опашката красива.

А аз съм

малка точка от сребро,

полепнала

по шарения гребен.

Какво пък -

може би се виждам...

Събудих се.

Навън

снежинките рояха

красива пелена,

с която

повиваха съня ми.

Една звездичка сняг

светулчесто припламна

и кацна във ръката ми:

„Видях те, ти си мойта капка кръв,

която все не ми достигаше...

Какво пък -

сега си тук...

сега съм тук...

Останалото

е съдбата..."

МУЗИКА>>>Приказка за любовта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

съдбата...
важното е, че и ти и той сега сте тук...с обич, Веси.

2009-01-14T12:06:06+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Приказна любов или любовна приказка или, какво пък... Приказна любовна приказка Комплименти Веси.

2009-01-10T23:48:36+02:00
Nella_gold (Нели )

Завидях, ама искрено, на лирическата...Ама да не те остави човек под наблюдение, и гледай какви чудесии! Пък и на всичкото отгоре ми допадна.

2009-01-10T18:54:08+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Хубав капан, препрочитам те, Веси!

2009-01-10T13:20:24+02:00
Kataneca (Русин Катански)

След предишното ти стихотворение "Не ме търси...", от което още не мога да си поема въздух, сега се потопих в една чудна снежна приказка, един изящен любовно-зимен диптих! Разкош!

2009-01-10T12:05:46+02:00