Приказка за мъдростта
Нявга живял известен султан,
който станал на... много години,
по царски решил да празнува денят -
рожденият, с хората свидни.
Поканил ги всички в двореца голям,
предложил гощавка богата,
а те в благодарност донесли му там,
подаръци чудни в отплата.
Натрупали много, чак до таван,
а други поднесли в нозете,
погледнал ги царят и с глас - боздуган,
рекъл им: " На две ги сложете!
В едната купчина, тез` със слова -
кога, от кого да дарени,
а тези... поднесени без имена,
от ляво на мен отделете!"
После качил се на трона богат,
отворил пакетите с дарове,
привиквайки с плам, дарителя там,
с усмивка... му връщал подаръка.
Щом свършил, погледнал другия куп,
прошепнал: " Аз тях ще приема!
Те нямат подател - знатен, прочут,
и значи, длъжник не ще бъда.
Да можеш да даваш - той продължил -
без да чакаш от някой отплата,
и да получиш, без заслуги разкрил,
това е то... скъпа награда."
Така е в живота, приятелю мой!
Даряваш ли, знай ще получиш,
и само когато отдаваш до край,
на любов ще се сам ти научиш!".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
