Patrizzia (Надежда Ангелова)
2300 18267
16.01.2025 г., 21:23 ч.  

Приказка за нас 

  Поезия » Любовна
74 3 5

Вървя и дишам, а градът е тих.
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.

 

И всеки дъх, като милувка плах,
по вятъра пътува надалече
и топла става ледената вечер.
Звездичките заливат се от смях.

 

Заспа луната... И в среднощен час
светът за мене се облече в бяло,
а аз съм ласка и душá без тяло.
Града приспивам с приказка за нас...

 

https://youtu.be/Hokqc1a1zt8?si=OcQztYYLGs4mTl5x

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??