25.07.2021 г., 19:06 ч.

Приказка за Самотата .. 

  Поезия » Друга
367 1 1

Приказка за Самотата

 

... оседлай ми враня коня

китка здравец  ми подай

тръгвам Вятърът да гоня

с ярост в пътища без край!...

 

Ще го стигна в Необята,

в приказна една страна –

там където непозната

чака хубава Жена...

 

Тя, омайващо красива,

(сбрала хиляди мечти!),

но самотна, не щастлива

преживява в тъжни дни...

 

... В някакво обратно време

там магьосник зъл и стар

бил поискал да я вземе

за жена пред свят олтар...

 

Тя решително отказала

ядно тропвайки със крак –

и магьосника намразила,

но сдобила се със враг.

 

Даже Мисълта е слаба

да предвиди яростта,

но не я превърнал в жаба,

а проклел на Самота...

 

Той познавал Самотата

как измъчва бавно... Как!...

...Чудно, виж: на Красотата ѝ –                     

не посегнал оня маг.

 

Също: и  да бъде вечно

млада тя, (но не за дар!...),

а да разбере, как вечер

Самотата е кошмар!...

 

Времето и Самотата

съюзени във едно

„мачкали“ без жал Жената –

с клетвеното му клеймо́...

 

Хищно дебне Самотата

и човешката душа

гърчи се в неосъзната

болка дойде ли нощта...

 

... А годините с апатия

трупали се по една...

Във живота – „прокълнатия“

гаснела тя в Самота!...

 

Без любов... Без мъж в живота...

Ласка ли?...

– Какво е то́?...

А в сънят ѝ някой тропа –

с пот се буди на чело́...

 

Съ́мва се и Самотата

пак започва да гризе́ –

гърчи се в амок душата,

тръ́пнат стройните нозе́...

 

Бавно дните ѝ се влачели

като есенни мъгли́,

ветровете даже плачели –

с нея в тъжните нощи́ ...

 

А в столетия забавени

Времето на тъжен ход

трупало мечти забравени

в „прокълнатия“ живот...

 

По-добре да бях на жаба

(често мислела си тя)

всичко скъпо ми ограбва –

хищницата Самота!...

 

Чул магьосника, но вече

бил „присъдата“ избрал –

и не можело обречен

да променя своя дял...

 

И веднъж щом бил предрекъл

да живее в Самота –

там Животът бавно текъл

като част от Вечността...

 

Ставала все по-прекрасна

с Времето тя в Самота...

(Щом магията е ясна –

младост, хубост, но сама́!)

 

Виждала на хоризонта

често кораби на път,

но в Съдбата ѝ самотна

те не искали да спрат.

 

Как да стигне хоризонта

в изначалният му бяг –

хубавицата самотна

чезнела на своя бряг!...

 

Про́мисълът, зная, бо́жи

обладава Вечността

с Красотата, за да може

да осмислим Любовта!...

 

Онзи маг по правилата

(даже да не иска сам!) –

трябвало от Самотата

изход да предвиди там...

 

... За това ще я открия,

(цял живот ще отделя́!),

но зловещата магия

със Любов ще разваля́...

 

Самотата сам познавам,

в Красотата съм се клел

и магьосникът тогава

ще извикам на дуел...

 

След победата: с Жената,

с Красотата, с Любовта –

по инерция нататък

ще допрем до Вечността...

 

... А на него ще му върна

Самотата – звяр ранен:

нека те да се прегърнат

със Проклятие от мен!!!...

 

25.07.2021.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??