Приказка за Самотата ..

Приказка за Самотата

... оседлай ми враня коня

китка здравец  ми подай –

тръгвам Вятърът да гоня

с ярост в пътища без край!...

Ще го стигна в Необята,

в приказна една страна –

там където непозната

чака хубава Жена...

Тя, омайващо красива,

(сбрала хиляди мечти!),

но самотна, не щастлива

преживява в тъжни дни...

... В някакво обратно време

там магьосник зъл и стар

бил поискал да я вземе

за жена пред свят олтар...

Тя решително отказала

ядно тропвайки със крак –

и магьосника намразила,

но сдобила се със враг.

Даже Мисълта е слаба

да предвиди яростта,

но не я превърнал в жаба,

а проклел на Самота...

Той познавал Самотата –

как измъчва бавно... Как!...

...Чудно, виж: на Красотата ѝ –                     

не посегнал оня маг.

Също: и  да бъде вечно

млада тя, (но не за дар!...),

а да разбере, как вечер –

Самотата е кошмар!...

Времето и Самотата

съюзени във едно

„мачкали“ без жал Жената –

с клетвеното му клеймо́...

Хищно дебне Самотата

и човешката душа

гърчи се в неосъзната

болка дойде ли нощта...

... А годините с апатия

трупали се по една...

Във живота – „прокълнатия“

гаснела тя в Самота!...

Без любов... Без мъж в живота...

– Ласка ли?...

– Какво е то́?...

А в сънят ѝ някой тропа –

с пот се буди на чело́...

Съ́мва се и Самотата

пак започва да гризе́ –

гърчи се в амок душата,

тръ́пнат стройните нозе́...

Бавно дните ѝ се влачели

като есенни мъгли́,

ветровете даже плачели –

с нея в тъжните нощи́ ...

А в столетия забавени

Времето на тъжен ход

трупало мечти забравени

в „прокълнатия“ живот...

По-добре да бях на жаба

(често мислела си тя)

всичко скъпо ми ограбва –

хищницата Самота!...

Чул магьосника, но вече

бил „присъдата“ избрал –

и не можело обречен

да променя своя дял...

И веднъж щом бил предрекъл

да живее в Самота –

там Животът бавно текъл

като част от Вечността...

Ставала все по-прекрасна

с Времето тя в Самота...

(Щом магията е ясна –

младост, хубост, но сама́!)

Виждала на хоризонта

често кораби на път,

но в Съдбата ѝ самотна

те не искали да спрат.

Как да стигне хоризонта

в изначалният му бяг –

хубавицата самотна

чезнела на своя бряг!...

Про́мисълът, зная, бо́жи

обладава Вечността

с Красотата, за да може

да осмислим Любовта!...

Онзи маг по правилата

(даже да не иска сам!) –

трябвало от Самотата

изход да предвиди там...

... За това ще я открия,

(цял живот ще отделя́!),

но зловещата магия

със Любов ще разваля́...

Самотата сам познавам,

в Красотата съм се клел

и магьосникът тогава

ще извикам на дуел...

След победата: с Жената,

с Красотата, с Любовта –

по инерция нататък

ще допрем до Вечността...

... А на него ще му върна

Самотата – звяр ранен:

нека те да се прегърнат

със Проклятие от мен!!!...

25.07.2021.