Приказка за властта

Някъде зад девет планини

там, където слънцето залязва

царски син в двореца се родил!

Стара притча за това разказва.

Раснал и пораснал хубавец,

бил добър, на хората помагал,

яздел своя буен бял жребец

и закона честно той налагал.

Но един везир му завидял,

че народъд му го уважава,

да убие принца пожелал

и да стане цар на таз Държава.

Призовал вълшебница една

да помага в черното му дело.

На мига при него тя дошла

и главата си покорно свела.

Кон със злато той и обещал,

замък със слуги и много роби.

И земя, и две стада и дал

само тя момчето да загроби.

Злобно се усмихнала: вземи

този прах във златната му чаша

щом вода поиска му сипи

и ще свършим работата наша!

Блеснали везирските очи,

сложил в джоба страшната отрова.

А сега-и казал, си върви!

Да си тук щом всичко е готово!

В кухнята отишъл след това,

чашата на принца той намерил,

налял вода, изсипал и прахта

и от яд и злоба затреперил.

Чакал да настъпи вечерта

и да седнат всички в столовата.

Искал сам да види как така

принцът ще се раздели с душата.

В този миг притичало дете,

и поискало вода да пие.

Жадно то протегнало ръце

чашата до дъно да изпие.

А везирът в миг обезумял,

бил познал сина си във детето.

Докато притича и разбрал-

вече спряло му било сърцето!

Много дълго време след това

той живял във мъка и печал.

Сладка, много сладка е властта,

но се плаща скъпо! Туй разбрал!