линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
17.12.2018 г., 17:02 ч.

Приказки за нас - Признание 

  Поезия » Философска, Друга
500 7 16

В реката на човешките самозаблуди

нагазвал съм до шия не веднъж и аз.

Пресичал съм я, смятал съм за луди,

онези, гледащите от брега в захлас.

 

Те идваха за улова на зрелища и риба,

макар да имаха запас за цял живот,

но кой ли би признал си, че му стига

надлъгването с нечий искрен глад.

 

Понякога се случваше и чудо –

на въдицата се улавяше рибар.

Издърпваха го глупавите риби

и носеха го дар за своя господар.

 

Тогава слизаше луната от небето

и дъното превръщаше в небе.

Добър за всички беше Господ –

рекичката си гледаше - да не умре…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??