Приказки за нас - Признание
В реката на човешките самозаблуди
нагазвал съм до шия не веднъж и аз.
Пресичал съм я, смятал съм за луди,
онези, гледащите от брега в захлас.
Те идваха за улова на зрелища и риба,
макар да имаха запас за цял живот,
но кой ли би признал си, че му стига
надлъгването с нечий искрен глад.
Понякога се случваше и чудо –
на въдицата се улавяше рибар.
Издърпваха го глупавите риби
и носеха го дар за своя господар.
Тогава слизаше луната от небето
и дъното превръщаше в небе.
Добър за всички беше Господ –
рекичката си гледаше - да не умре…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
