30.11.2013 г., 10:36

Приказни сънища

1.5K 0 12

Изсънува ли своите сънища,

аз моите още не съм.

Все се надявам на сбъднати приказки,

а осъмвам с тях само насън.

Не можах да се видя принцеса

и в каляска от тиква не бях, 

а за принцове - жална ми майка,

само крастави жаби и бели магарета с тях.

Но не искам да спра да сънувам,

а мечтите ми - имам със шепи от тях.

Ала стига ми само четирилистен стрък детелина

и на синовете безгрижният смях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...