Изсънува ли своите сънища,
аз моите още не съм.
Все се надявам на сбъднати приказки,
а осъмвам с тях само насън.
Не можах да се видя принцеса
и в каляска от тиква не бях,
а за принцове - жална ми майка,
само крастави жаби и бели магарета с тях.
Но не искам да спра да сънувам,
а мечтите ми - имам със шепи от тях.
Ала стига ми само четирилистен стрък детелина
и на синовете безгрижният смях.
© Валентина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря ви!