линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12227
9.02.2017 г., 12:03 ч.

Приключение 

  Поезия
392 5 9

Стъпалата обичат умората.

Не споделят с хора опората.

Пътник и спътник заедно падат,

и по тях преминава парадът.

 

Нашите стъпки държат за ръка

общия миг по-далеч от смъртта.

С ден по-богата, на брега на дълга,

търси брод през страстта мисълта.

 

А ръцете ни- силни, топли, могъщи,

без усилие ни подкрепят. Прегръщат

стотния страх и в това приключение

само те имат свое сакрално значение.

 

И когато площадката ни постели

равновесни, безкрайни предели,

за да видим пред нас резултата

през солта, сладостта и сълзата,

 

с теб ще знаем защо сме живели-

като плът от плътта, мой Приятелю,

 кръв от кръвта на лъжовното време…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??