Приключение
Стъпалата обичат умората.
Не споделят с хора опората.
Пътник и спътник заедно падат,
и по тях преминава парадът.
Нашите стъпки държат за ръка
общия миг по-далеч от смъртта.
С ден по-богата, на брега на дълга,
търси брод през страстта мисълта.
А ръцете ни- силни, топли, могъщи,
без усилие ни подкрепят. Прегръщат
стотния страх и в това приключение
само те имат свое сакрално значение.
И когато площадката ни постели
равновесни, безкрайни предели,
за да видим пред нас резултата
през солта, сладостта и сълзата,
с теб ще знаем защо сме живели-
като плът от плътта, мой Приятелю,
кръв от кръвта на лъжовното време…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Поздрав най-сърдечен!* Светле- Благодаря Ти!*
