Тръгна Лиса по горската пътечка,

за да дири златна буболечка,

в която да намери таз награда

да остане вечно млада.

Тръгна лиса по пътечка,

ала я пресрещна мечка:

- Що дириш тука, ти Лисано?

- Много бързам, станала съм рано!

Врътна поглед Лиса да помисли

да го излъже тя измисли:

- Мечо, тръгнах, за да събера иглички от алпийски клек-

те за моите болни лапички ще бъдат лек!

- А? Ще сбираш снопчета бодлива клечка?

И няма да дириш златна буболечка?

- Защо- ти знаеш ли къде е?

Мечо почна да се смее.

- Аз не знам, ама горският магесник знае

ще те заведа при него, за да видиш той какво ще предвещае!

- Ама да не вземе да ме превърне в нещо?

- Лисо, май стана ти горещо!

Притеснена Лисана нос в земята заби

и рижаво-златна опашка бързо подви.

- Аз те Мечо, послъгах...

С лъжа наместо нож в лицето те наръгах!

- Нищо, Кумице Лисано, ти пак със мен ела-

горският вълшебник ще да те избави и от таз бела!

- Ти добричък си, недей да носиш мойто бреме!

- Ти пък подобряваш се за нула време!

- Хайде със мене веч под ръка-

аз знам, че повече няма да правиш така!

Ела все пак при горския маг,

ще ти даде отговор- по душа си е благ!

И тъй двамина застанаха пред пещерата

без и да усетят кога скрила се е слънчева светлината-

размах на големи крила и две стъклено-жълти очи

излязоха от там и мигом накараха всичко да замълчи...

- Добър вечер, приятели мои- аз съм вълшебникът Бухал!

- Лисано- тъй да знаеш, от лъжа душата хваща мухъл!

А ти Мечо, никой повече така недей мъчи!

- Но аз не исках... Шшш- просто замълчи!

- Моля, слушайте ме всички-

и животни, и дървета, и тревички!

Добро отказано няма, но забравено такова има,

а дори веднъж и лошо- то всеки ден от щастието по малко взима!

- А ти, Лисано- всяка възраст мъдрост има своя-

забрави лъжата и прави добро, и красотата ще си бъде само твоя!

Злато ти не трябва, нито буболечка-

нека сърцето ти избира само честната пътечка!...