6.09.2016 г., 20:38 ч.
Прилича на тъга
Пореден ден си тръгва мълчалив,
прегърбен от очакване и липса.
Във шепите му думите си скрих,
които ти и днес не ми поиска.
И бавно се превръщам в тишина,
(а знаеш ли, страхувам се от нея).
Тя толкова прилича на тъга,
на болка, и на лудост, и на бездна.
Нощта разстила своя черен креп,
в прегръдките ù ледени полягам.
Така ми е студено, ала теб
те няма да ме стоплиш, няма, няма...
Щурчета свирят в сънните треви
най-тъжната от всичките сонати.
Заслушвам се... Но вятърът е бил,
до плач накъсал в мене тишината.
© Жанет Велкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Вълнува.
-
Благодаря на всички ви за добрите думи!
Приятно ми става, когато видя, че и по-старите ми неща все още се четат
-
Върнаха ме днес отново тук. Знаеш ли Жани, според мен първите два куплета са по-силните и абсолютно достатъчни да бъде това една много силна творба.
-
Изпята тишина... Хубава творба, Жанет!
-
Твои си състоянийчета, Джу, но ни докосват дълбоко и прави съпричастни с твоите настроения, от които никой не е застрахован, че няма да го споходят. Раздавайки себе си чрез епистоларния си изказ, ти ни вдъхваш кураж и оптимизъм, и даваш пример как човек трябва да намира начин да преодолява катаклизмите в живота си и да се радва на всеки , дарен ни от Бог хубав миг. Христос Воскресе!
-
Красива и силна поезия!
Мълчи ми се... -
Ех, Камче... какви ги говориш, това са някакви си състояния мои си само...
Прегръщам те** -
Дано сектор "Любими" е достатъчно голям, за да побере твоите неописуеми шедьоври!
-
С малко закъснение... благодаря на всички, които минаха от тук!
Безжичен, думите ти задължават. Много трябва да внимавам занапред
-
Хубаво е да се прочете хубава творба. Браво! И още един път "Браво" - за точната, безупречна в граматично отношение творба - за литературни творби би трябвало да е подразбиращо се условие. За съжаление в много текстове - не е! И затова също те поздравявам.
-
Знаеш ли... това ме заболя...гадинке...:Р Връщаш ме някъде там, където и когато и аз съм се чувствала така... Хубавото при хората е, че успяват да се превъзмогнат и да се съберат от начупени парченца и накъсана тишина... и отново да бъдат в полет... къде с едно крило, къде с половин, но...в полет... Благодаря ти за този стих!
-
Тишината е, за да я живеем в думи... Колко хубави стихове...
-
Хубаво е Жанет, докосва и вълнува!
-
!!
-
Тъга е.
Но е хубаво, че прекрасно си я нарисувала с думи! -
Добре, че са листите да има къде да я излеем, че иначе... задушава, знаеш как е, Светлушка Прегръдки!
Благодаря на поспрелите! -
Както винаги - перфектно предадена емоция! Да, голямо удоволствие си, Усмивчо!!
-
Насладих се...
-
Проникновено...
-
Цял един роман, събран в няколко реда! Пишеш прекрасно!
-
Благодаря ви!
-
Хубаво!
-
Страшно много ми харесва стихотворението. Затова си го добавих в любими. Поздрав!
-
Хубаво е, Джуджи!
-
Ей, Жанче Смехуранче, усмихни се, не ти отиват тези тъжни, насълзени очички! Добре е, че само прилича на тъга! Чувствен натюрел, вълнуващ поетически изказ! Поздрави!
-
... знам ще скриеш пак смеха си в шепи, ще се жлътнеш дивно минзухарче и от щастие ще клепаш, клепаш, обич си ми мило ми другарче...
-
Тя толкова прилича на тъга...
-
Чух музиката от твоята творба,много тъжна и гениална...
-
Не!
-
Ти не тъгувай. Може би
било време просто да си иде.
И не е Бог. Не е! Дори
човек не може в себе си да види.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
