Примирение

Окови и вериги не дрънчат,

а звуците отекват им далече.

Невидимите пранги как тежат,

народът мрачен знае вече.

С наочници, когато се върви

забит е погледът в земята,

не виждаш надалеко ти

и друг избира ти съдбата.

Но мълчи смирено роба клет

на къшей хляб доволен,

и само у дома стои напет

ругаейки живота си оголен...