Dec 27, 2024, 1:09 PM

Примирение 

  Poetry » Civilian
88 0 0

Окови и вериги не дрънчат,

а звуците отекват им далече.

Невидимите пранги как тежат,

народът мрачен знае вече.

 

С наочници, когато се върви

забит е погледът в земята,

не виждаш надалеко ти

и друг избира ти съдбата.

 

Но мълчи смирено роба клет

на къшей хляб доволен,

и само у дома стои напет

ругаейки живота си оголен...

 

© Юлиана Никифорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??