Принцеса и Чародей...

(приказка за пораснали)

Зная приказка красива

и с необичаен край,

тя е в паметта ми жива

ето цял живот комай...

... Може би зад сто морета,

може би зад сто земи,

имало страна, където

слиза Слънцето да спи.

И нощувала Жар-птица

в тази приказна страна,

а принцеса-хубавица

там живеела сама...

Вехнела без мъж в живота

свежата ѝ красота

и се скитала самотна,

сомнамбулно тя в нощта...

... Още в люлката баща ѝ

и жених и бил избрал-

сватовете обещали

дарове като за крал.

Но в двореца тя растяла

като вятъра сама

и със дните залиняла-

ни невеста, ни мома...

... А живеел в дън горите

млад и гиздав Чародей,

вечер палел той звездите

във небесен полюлей.

С него се съветвал краля

по държавните дела,

двама даже обикаляли

по градчета и села.

Винаги на бал в палата

той сред гостите бил пръв

и дивяла се тълпата:

просто чародей такъв...

... До тогава непозната,

там Принцеса той видял

и се върнал във гората

от любов обезумял.

И Принцесата на бала,

ей тъй, някак отведнъж,

трепнала и пожелала

ласките на този мъж...

В полунощ, щом бала свършил,

а заспал и Бог дори-

тръгнала тя да го търси

в дън безкрайните гори...

Вятърът на пресекулки

свирел в гъстият клонак,

Чародеят две светулки

пратил в стряскащия мрак,

пътя за да ѝ покажат

скрит във горските недра,

тъй като в нощта пейзажа:

път е в тъмната гора...

... Грабнал я в прегръдка яка,

устни във гръдта ѝ впил,

стихнал вятърът и всяка

клонка сякаш вледенил,

а с едно невероятно

чувство тръпнела плътта

и усетила внезапно

тя, че вече е Жена!...

... Но на сутринта при краля

вестоносец се явил

с вест, че сватовете свалят

дарове във царствен стил,

но Принцесата я няма

и не знае никой днес

в суматохата голяма

никаква от нея вест.

Като във небрано лозе

и със сватовете сам,

кралят казал им че може

просто от момински свян

някъде да се свряла

на двореца в таен кът,

с детството да се прощава

в бащин дом за сетен път...

... Тръгнала потеря тежка

в миг по нейните следи-

в зима и във лято жежко

търсили я дълги дни,

търсили я, ала всуе

(вятър все едно да вей-

ни се види, ни се чуе)

щото оня Чародей,

вход към друго Измерение

сам отдавна бил открил

и направо от движение

там с Принцесата се скрил...

И не искали обратен

път за връщане назад,

че оказал се приятен

онзи: антиземен Свят!...

... Но разправят: в дни когато

нощем буря затрещи,

виждали са във гората

сутрин техните следи...

07.04.2013.

Коста Качев