Принцесо!..
Принцесо!..
...на Теб
Задъхан в пристъп на любов голяма
аз някога нарекох те: „Принцесо!..”,
когато ти цветята разпиляни
изплела на венец при мен донесе,
че по-красива бе и от цветята,
по-свежа и от утрото сияйно,
а Слънцето заплетено в косата ти
бе влюбено и то във тебе тайно...
... И Вятърът бе влюбен и играеше
с полата ти като с крила на птица...
Тогава те целунах, за да знаеш,
че ти ще бъдеш моята Царица...
д-р Коста Качев.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
