Принцът на белия кон
На всички самотни момичета
Мое тъжно, смугло момиче
със бадемово-нежни очи,
чакаш Принца. На него се вричаш
и самотната нощ ти горчи.
Принцът няма да дойде и днеска.
Конят бял пак не е оседлан.
Мислите ти се мятат трескави.
Стискаш сърцето си в потна длан.
Тази нощ ще си легнеш самичка,
към Съдбата с горещия зов
(като малка уплашена птичка) -
да ти прати трохичка любов.
Във фосфорно-лунно сияние
аз под балкона ти ще стоя,
минутите -дълги стенания -
с отчаяние пак ще броя.
А когато сънят те прегърне
и обвие те в тъмносин креп,
аз мигом в Принца ще се превърна
и на бял кон ще дойда при теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
