Припява в мен гласът
Душата ми сляпа не мълчи,
изгубена да вярва в свойте мечти.
Тя е пламък да приеме,
да разгърне добротата си и да огрее.
Сърцето ми е рана,
но в моите очи е вяра.
Сбъдва молитва и не угасва,
за човека, който вярва.
Припява в мен гласът,
да правя добро от дъжда.
Да полетя, за да освободя
и криле да даря.
Припява в мен гласът,
да утеши най-тежкия звън.
Да зърна благослов,
за да вървя напред с любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени
