6.08.2022 г., 7:56

Природна прищявка

412 0 3

 

Не ще подминат ме

и мен годините...

Ако от Господ ми е отредено,

и аз ще остарея -

като всеки друг...

Безсънните ми нощи,

радостите - мъките,

паденията и възходите -

печат ще сложат върху моето лице

и мойта плът.

Ръцете ми ще остареят,

и крачката ми,

няма да е същата.

Очите ми, ще помътнеят

и блясъка им ще угасва -

ще изчезва бавничко,

по малко, всеки ден.

И зная,

външно - няма да съм Аз...

ала душата ми -

ще си остане същата!

Такава ще съм,

както в онзи ден,

когато ми подаде цвете

и само с поглед, ми отне сърцето!

Ти в спомените си,

ме запази такава!

Останалото, нека кажем,

е нa природaта прищявка

- душите ни , макар и още млади,

да заключи в старо тяло! -

и това със сигурност,

ще да е някакъв урок!

Но, всеки знае - тръгнеш ли

по таз пътека,

че няма връщане назад!

Valentina Mitova

05/08/2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Тони и Ина Калина❤❤
  • Младостта на душата да запазим. Останалото е вятър и мъгла.
  • "Старостта ни отива.
    С 50 грама водка.
    С осем шипа в гръбнака
    и със спортна походка...
    ... И стои кочияшът...
    И файтонът ни чака...
    Там по дългата улица
    на последната пряка.." Недялко Йорданов
    Старостта е природна прищявка с много нюанси

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...