Не ще подминат ме
и мен годините...
Ако от Господ ми е отредено,
и аз ще остарея -
като всеки друг...
Безсънните ми нощи,
радостите - мъките,
паденията и възходите -
печат ще сложат върху моето лице
и мойта плът.
Ръцете ми ще остареят,
и крачката ми,
няма да е същата.
Очите ми, ще помътнеят
и блясъка им ще угасва -
ще изчезва бавничко,
по малко, всеки ден.
И зная,
външно - няма да съм Аз...
ала душата ми -
ще си остане същата!
Такава ще съм,
както в онзи ден,
когато ми подаде цвете
и само с поглед, ми отне сърцето!
Ти в спомените си,
ме запази такава!
Останалото, нека кажем,
е нa природaта прищявка
- душите ни , макар и още млади,
да заключи в старо тяло! -
и това със сигурност,
ще да е някакъв урок!
Но, всеки знае - тръгнеш ли
по таз пътека,
че няма връщане назад!
Valentina Mitova
05/08/2022
© Valentina Mitova Всички права запазени