6.03.2010 г., 13:21

Природно явление

1.1K 0 4

Ситните капчици дъжд

на сълзи солени приличат,

от облачни очи текат

и по страните на къщи се стичат.

 

Но за сълзите не ти трябва чадър -

те няма да те измокрят,

само усмивката на приятел добър

може вместо слънце да ги стопли.

 

Тъжното сърце е като мрачна буря -

всеки нов гръм носи щета,

ти, обаче, не стой скрит в дъждобрана си,

не гледай тихо как руши се светът.

 

Вземи участие, помогни на останалите,

не само в теб бушува тъга;

когато си сред приятели,

на небето ще изгрее дъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубав!Добра идея Невена!
  • Наистина му трябват корекции,обаче то все така си носи един оптимизъм,който много ми хареса.
  • Благодаря ти за съвета!! Наистина ще го използвам за нататък попринцип не пиша стихотворения,а разкази това е едно от първите ми и знам че наистина не е много добро. Благодаря ти много отново!
  • Знаеш ли... не съм сигурна как да формулирам коментара си, но искам да ти кажа някои неща. Ти си едва на 13...
    Два съвета, ако позволиш:
    Малко ритъмчето да пооправиш.
    Стихът ти е леко разпилян (смислово). Ще е хубаво да намериш епицентъра, идеята си и да наблегнеш на нея. "Тъжното сърце е като мрачна буря"; "не гледай тихо как руши се светът"; "когато си сред
    приятели"... Това са все моменти, от които можеш да избереш един - основен - за теб, за да построиш стиха си около него. Така читателят ще вникне в това, което искаш да кажеш. Надявам се да приемеш коментара, като съвет.
    Успех.
    И с малко закъснение:
    Добре дошла

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...