6.03.2010 г., 13:21

Природно явление

1.1K 0 4

Ситните капчици дъжд

на сълзи солени приличат,

от облачни очи текат

и по страните на къщи се стичат.

 

Но за сълзите не ти трябва чадър -

те няма да те измокрят,

само усмивката на приятел добър

може вместо слънце да ги стопли.

 

Тъжното сърце е като мрачна буря -

всеки нов гръм носи щета,

ти, обаче, не стой скрит в дъждобрана си,

не гледай тихо как руши се светът.

 

Вземи участие, помогни на останалите,

не само в теб бушува тъга;

когато си сред приятели,

на небето ще изгрее дъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубав!Добра идея Невена!
  • Наистина му трябват корекции,обаче то все така си носи един оптимизъм,който много ми хареса.
  • Благодаря ти за съвета!! Наистина ще го използвам за нататък попринцип не пиша стихотворения,а разкази това е едно от първите ми и знам че наистина не е много добро. Благодаря ти много отново!
  • Знаеш ли... не съм сигурна как да формулирам коментара си, но искам да ти кажа някои неща. Ти си едва на 13...
    Два съвета, ако позволиш:
    Малко ритъмчето да пооправиш.
    Стихът ти е леко разпилян (смислово). Ще е хубаво да намериш епицентъра, идеята си и да наблегнеш на нея. "Тъжното сърце е като мрачна буря"; "не гледай тихо как руши се светът"; "когато си сред
    приятели"... Това са все моменти, от които можеш да избереш един - основен - за теб, за да построиш стиха си около него. Така читателят ще вникне в това, което искаш да кажеш. Надявам се да приемеш коментара, като съвет.
    Успех.
    И с малко закъснение:
    Добре дошла

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...