11.04.2024 г., 8:19 ч.

Пришълци в непознатия град 

  Поезия » Философска
106 1 6

ПРИШЪЛЦИ В НЕПОЗНАТИЯ ГРАД

 

Картината е драсната – поле

и макове в зелената му пазва,

синчец и маргарити, туфи слез,

идилия, смирение и празник.

 

Жужат пчели и сякаш стих след стих

сонетите си здрачът рецитира.

Усещам как в мен тихичко тупти

сърцето неуморно на Всемира.

 

Навярно аз съм само пришълка –

ще прибера престилка с лавандула.

Слез привечер край бавната река.

Ще се направя, че не съм те чула.

 

Градът е уморен и бълва дим,

и често – знам, удавен е в кошмари.

Ще влезем, щом пазачът спре да бди –

две сенки, дето някой е нашарил.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??