Anita765 (Ани Монева)
297 11768
3.10.2018 г., 0:37 ч.

Приспивно 

  Поезия » Бели стихове
597 6 12

Не разплаквай китарата, още е рано –

миг преди да застане луната пред прага,

за да скрие оранжево-жълтите нотки,

набраздили дъждовно небесния залез.

 

Днес почакай, все някъде има щурчета.

Още чувам гласа им в треви прегорели

и усещам в очите им късчета лято,

как предзимно се крие в сълзата на топло.

 

Дай ми малко отсрочка преди да покапят

от тъгата ми есенна няколко спомена

и се слеят в река, и потеглят нататък,

там, където в душата е само безвремие.

 

Ще посвириш, но нека нощта да се спусне,

оцветила сребристо отвънка стъклата,

а луната пред прага, намерила ключа,

да отключи вратата и прекрачи по-светла.

 

Да погледне с очите си лунни към мене,

всяка дума и звук да попие от твоята песен,

че когато притихне последната струна,

да заспя под лъчите спокойно смирена.

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??