Приспивно
Не разплаквай китарата, още е рано –
миг преди да застане луната пред прага,
за да скрие оранжево-жълтите нотки,
набраздили дъждовно небесния залез.
Днес почакай, все някъде има щурчета.
Още чувам гласа им в треви прегорели
и усещам в очите им късчета лято,
как предзимно се крие в сълзата на топло.
Дай ми малко отсрочка преди да покапят
от тъгата ми есенна няколко спомена
и се слеят в река, и потеглят нататък,
там, където в душата е само безвремие.
Ще посвириш, но нека нощта да се спусне,
оцветила сребристо отвънка стъклата,
а луната пред прага, намерила ключа,
да отключи вратата и прекрачи по-светла.
Да погледне с очите си лунни към мене,
всяка дума и звук да попие от твоята песен,
че когато притихне последната струна,
да заспя под лъчите спокойно смирена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
