3.10.2018 г., 0:37

Приспивно

911 6 11

Не разплаквай китарата, още е рано –

миг преди да застане луната пред прага,

за да скрие оранжево-жълтите нотки,

набраздили дъждовно небесния залез.

 

Днес почакай, все някъде има щурчета.

Още чувам гласа им в треви прегорели

и усещам в очите им късчета лято,

как предзимно се крие в сълзата на топло.

 

Дай ми малко отсрочка преди да покапят

от тъгата ми есенна няколко спомена

и се слеят в река, и потеглят нататък,

там, където в душата е само безвремие.

 

Ще посвириш, но нека нощта да се спусне,

оцветила сребристо отвънка стъклата,

а луната пред прага, намерила ключа,

да отключи вратата и прекрачи по-светла.

 

Да погледне с очите си лунни към мене,

всяка дума и звук да попие от твоята песен,

че когато притихне последната струна,

да заспя под лъчите спокойно смирена.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...