6.06.2017 г., 11:19

Пристан

802 2 14

на Деньо Денев

 

О,кей! - жадуван на пристанище:

прегръдка ли си или чувство

в безбрежната душа на странника,

намерил пристан за изкуството?

 

О,кей край Фара на надеждата,

който себе си отразява 

и в дните бурни пренарежда

спасените илюзии за слава...

 

О,кей преминал през сезоните

на ветрове и тихи приливи,

какво ти шепнат хоризонтите

и вълните белогриви?

 

О,кей на любовта изгряла

в лагуната на топли длани!

О,кей за среща и раздяла -

вдълбана във морето рана...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...