Пристанали на щастието
Стояхме в центъра на зоопарка -
ти в роклята от черно кадифе -
до черната пантера - по-прекрасна,
а после и до тигъра свиреп...
До риса див и странно елегантен,
по-елегантна бе отново ти.
Опивах се от твоята осанка,
от бялата ти кожа с нежен лик.
А после - сред галерията птици,
в беседка кафеникава за час,
потъвах в твоите магически зеници,
пленен от тяхната вълшебна власт.
До залеза омаяни стояхме,
щастливи в този животински свят.
И преродени, неусетно се прибрахме
при вечерта с мастиленочовешки цвят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
