В сърцето ми - отворено пристанище,
са спрели световете да нощуват.
И свирят ветровете ми по мачтите им
мелодии, все тъй недосънувани.
Оттатък хоризонта на надеждите
разстила пустотата си безименното.
А лятото отсам, макар и нежно,
напомня ми, че утре ще е зима.
И тайните на светове безформени
оказват се единствено повърхности -
проекции на бъдното и спомените.
На някаква недоразбрана мъдрост. ...