Iszaard (Нели Дерали)
62 137
4.05.2014 г., 20:49 ч.

Пристанище 

  Поезия » Философска
1003 1 3

В сърцето ми - отворено пристанище,

са спрели световете да нощуват.

И свирят ветровете ми по мачтите им

мелодии, все тъй недосънувани. 

 

Оттатък хоризонта на надеждите

разстила пустотата си безименното.

А лятото отсам, макар и нежно,

напомня ми, че утре ще е зима. 

 

И тайните на светове безформени

оказват се единствено повърхности -

проекции на бъдното и спомените.

На някаква недоразбрана мъдрост.

 

Май слънцето отново ще изгрява,

за да танцува тихо по пристанището.

А птиците в следнощната си врява

ще се оглеждат в моето незнание.

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мисана, Милко!
  • На кратко - Прекрасна си, Нели!
  • Ако трябва да дефинирам поезията ти, Из, си мисля, че това е Поезия на Предчувствието. Предчувствие за нещо НЕИЗВЕСТНО, което се спуска върху нас ОТГОРЕ - през ОБЛАЦИТЕ СИВИ И НАДВИСНАЛИ. От една страна става дума за нещо тревожно, а от друга - това се оказва и естествен процес на самоосъзнаване, а страховете ни са преобладаващо плод на Невежество /Авидя/. Затова много мъдрост съзирам в нещата ти и майсторска поетична техника. Така е и в настоящето стихотворение. Ти не се страхуваш от Зимата, въпреки нейната неизбежност. Ти залагаш на "Недоразбраната мъдрост".
    И друг път съм имал удоволствието да споделя, че чувствам поезията ти духовно близка до моето светоусещане, ако ми е позволен този начин на изразяване.

    Поздравление за силния стих!: Мисана

    П.С. И хубаво прекарване на празниците!
Предложения
: ??:??