31.12.2019 г., 19:34 ч.

Пристанище без море... 

  Поезия » Свободен стих
5.0 / 3
599 2 2
А пътища много, но що ли то все ме тегли?
Морето остана сам-само, без сирени...
Мечтите удавени остави ги на вълните.
С прилива ще ги вземе,
с отлива ще ги прегърне и не ще ги върне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Предложения
  • Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...
  • Най-вярната от всичките любови не ме остави ни веднъж сред път, за разлика от други, уж готови да бъ...
  • Тъй тежко е да видиш ближни преминали на вражеска страна. Синът предаден беше трижди от най-любимите...

Още произведения »