Пристанище без море...
А пътища много, но що ли то все ме тегли?
Морето остана сам-само, без сирени...
Мечтите удавени остави ги на вълните.
С прилива ще ги вземе,
с отлива ще ги прегърне и не ще ги върне...
© Нина Чалъкова All rights reserved.
А пътища много, но що ли то все ме тегли?
Морето остана сам-само, без сирени...
Мечтите удавени остави ги на вълните.
С прилива ще ги вземе,
с отлива ще ги прегърне и не ще ги върне...
© Нина Чалъкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...