11.02.2008 г., 9:27 ч.

Пристрастяване 

  Поезия » Философска
606 0 9
Странници сме в светлината на деня
или вечни странници бродим в нощта...

Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...

С тъмни вихрушки политаме право напред,
но вятър заситен, роптаещ иска да спрем...

И ние странно се променяме или пък не,
в нас мелодия не млъква, есента дойде...

И формули открили за безоблачни дни,
както в евтино, булевардно криминале...

"Гарван гарвану око не вади", но без сълзи,
жив изгаря в угаснали, кръвясали очи...

С крайчец на стаен възторг и всред стон
ахва синеока нежност, в далечен хоризонт...

Как тече от сърце, с една несмълчана река,
и се смеем ли, смеем до края на света!

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??