Пристрастяване
Странници сме в светлината на деня
или вечни странници бродим в нощта...
Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...
С тъмни вихрушки политаме право напред,
но вятър заситен, роптаещ иска да спрем...
И ние странно се променяме или пък не,
в нас мелодия не млъква, есента дойде...
И формули открили за безоблачни дни,
както в евтино, булевардно криминале...
"Гарван гарвану око не вади", но без сълзи,
жив изгаря в угаснали, кръвясали очи...
С крайчец на стаен възторг и всред стон
ахва синеока нежност, в далечен хоризонт...
Как тече от сърце, с една несмълчана река,
и се смеем ли, смеем до края на света!
или вечни странници бродим в нощта...
Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...
С тъмни вихрушки политаме право напред,
но вятър заситен, роптаещ иска да спрем...
И ние странно се променяме или пък не,
в нас мелодия не млъква, есента дойде...
И формули открили за безоблачни дни,
както в евтино, булевардно криминале...
"Гарван гарвану око не вади", но без сълзи,
жив изгаря в угаснали, кръвясали очи...
С крайчец на стаен възторг и всред стон
ахва синеока нежност, в далечен хоризонт...
Как тече от сърце, с една несмълчана река,
и се смеем ли, смеем до края на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
