Feb 11, 2008, 9:27 AM

Пристрастяване

Poetry » Philosophical

979 0 9

Странници сме в светлината на деня
или вечни странници бродим в нощта...

Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...

С тъмни вихрушки политаме право напред,
но вятър заситен, роптаещ иска да спрем...

И ние странно се променяме или пък не,
в нас мелодия не млъква, есента дойде...

И формули открили за безоблачни дни,
както в евтино, булевардно криминале...

"Гарван гарвану око не вади", но без сълзи,
жив изгаря в угаснали, кръвясали очи...

С крайчец на стаен възторг и всред стон
ахва синеока нежност, в далечен хоризонт...

Как тече от сърце, с една несмълчана река,
и се смеем ли, смеем до края на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natiii (Наташа Басарова)

Поздрав за прекрасния стих,Мариолче!!!

2008-02-12T08:01:16+02:00
voda (Елица Ангелова)

Възторжено те поздравявам, Мариола!

2008-02-11T20:44:39+02:00
СОЛАР (Дима)

От мен - подарък -една формула :" ЛЮБОВТА е дъщеря на познанието.Колкото по - дълбоко е познанието ,толкова по - пламенна е любовта . А далечният хоризонт е най - доброто очакване . .

2008-02-11T14:30:56+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво е , че ахва синеока нежност
в твоето пристрастяване...Хубаво е.
с обич, Мариолче.

2008-02-11T13:50:05+02:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Поздрав за хубавия стих.

2008-02-11T12:00:32+02:00