Присъда
През младите хубави дни ни срещна съдбата.
Реших, че безброй чудеса ни чакат нататък.
Душа и сърце му дарих, от обич пленена,
Но той просто стъпи на тях, нехаещ за мене.
С години единствено в тях изтриваше длани.
Напълни ги с пепел и грях, по пътя събрани.
Превърнах се в дрипа от срам, нещастна и жалка.
Не бях вече жива жена, а вид изтривалка.
Когато обратно ги взех, окъпах ги в сълзи.
С кръвта си отмих им срама, теглото да свърши.
И бавно надолу поех, към черното дъно.
Не виждах къде съм и как към мен да се върна.
Но ти ме намери. Видя в очите ми ужас.
Поиска сълзите да спреш, скръбта да изкупиш.
Докосна ме с топли ръце, погали ме нежно,
дари ми любов и живот, дари ми надежда.
От теб знам, че мога и аз щастлива да бъда.
Това не е просто любов, това е присъда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
