Dec 7, 2007, 4:09 PM

Присъда 

  Poetry » Love
801 0 11
През младите хубави дни ни срещна съдбата.
Реших, че безброй чудеса ни чакат нататък.
Душа и сърце му дарих, от обич пленена,
Но той просто стъпи на тях, нехаещ за мене.
С години единствено в тях изтриваше длани.
Напълни ги с пепел и грях, по пътя събрани.
Превърнах се в дрипа от срам, нещастна и жалка.
Не бях вече жива жена, а вид изтривалка.
Когато обратно ги взех, окъпах ги в сълзи.
С кръвта си отмих им срама, теглото да свърши.
И бавно надолу поех, към черното дъно.
Не виждах къде съм и как към мен да се върна. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??