Belisima9 (Белисима)
31 73
29.07.2012 г., 21:11 ч.

Присърце 

  Поезия
649 0 4

Присърце приех те пак, по време на есенните мъгли.

Призори се стъмни пак в душата, чакаща разпятие.

Поседнала, почаках там на нашите, любимите ъгли,

в града величествено шумен, сякаш съзаклятие.

 

Присърце отново - музиката, тъжна и психеделична,

в стаята със слаба светлина - умислена и носталгична.

Посядам кротко край леглото, сбрало емоции и страсти,

запустяло тъжно в черно-белите, но наши си контрасти.

 

Присърце отново - поемам пътя към миналото,

пустотата сякаш не ме изгаря вече толкоз силно.

Свикнах някак бързо, присърце с изстиналото,

да се боря вече, присърце, се оказа непосилно.

 

Присърце изпратих те, да си вървиш по пътя,

привечер разсъмва се в душата ми докосната.

Изправям се, да продължа - от ъгъла към кръстопътя,

и болката да не позная, онази - смъртоносната. 

 

 

 

 

© Белисима Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Руми. В сивото избледняват и черното и бялото.
  • ''запустяло тъжно в черно-белите, но наши си контрасти.''-prisyrzthe se priema wsichko,samo da ne e siwoto
  • Много силноме докосна стиха ти
    Браво
  • Присърце истински... Благодаря!
Предложения
: ??:??