Присърце
Присърце приех те пак, по време на есенните мъгли.
Призори се стъмни пак в душата, чакаща разпятие.
Поседнала, почаках там на нашите, любимите ъгли,
в града величествено шумен, сякаш съзаклятие.
Присърце отново - музиката, тъжна и психеделична,
в стаята със слаба светлина - умислена и носталгична.
Посядам кротко край леглото, сбрало емоции и страсти,
запустяло тъжно в черно-белите, но наши си контрасти.
Присърце отново - поемам пътя към миналото,
пустотата сякаш не ме изгаря вече толкоз силно.
Свикнах някак бързо, присърце с изстиналото,
да се боря вече, присърце, се оказа непосилно.
Присърце изпратих те, да си вървиш по пътя,
привечер разсъмва се в душата ми докосната.
Изправям се, да продължа - от ъгъла към кръстопътя,
и болката да не позная, онази - смъртоносната.
© Белисима All rights reserved.
