jollyroger (Коста Качев)
1544 16
8.01.2015 г., 9:41 ч.

Притча... 

  Поезия » Друга
358 0 4

           

  Притча...

 

Нощта на звезден храм прилича...

Ела до мен и се сгуши

да ти разкажа тази притча

за две погубени души!...

 

...Как някога, в далечно време

и във не знам коя страна-

там своята любов да вземе

поискал момък за жена.

 

Но бил баща й непреклонен-

той друг за зет си бил избрал

и ето, че съпруг законен

се с нея другият венчал...

 

А с моят момък що ли стана?...

О не, от мъка не умрял...

Очите де му видят хванал

и с болката се запилял!...

 

... И чудо станало тогава-

залюбила го Песента,

и тръгнал с нея да разправя

съдбата своя по света...

 

А в тихи нощи, пълнолунни

и под небесният безброй

събирал всички още будни

край ритуален огън той,

 

разпалвал в тъмното искрите

и във съзвездия редил,

а вярвали му из нощите

понеже много тъжен бил...

 

На весел може да се правиш-

дори на умен, на глупак...

Но тъжен ли си?...Да забравиш?!...

Изпитал съм го: няма как!...

 

...Това е тая притча стара,

разбра поуката, нали!...

Ела, на Любовта в олтара

свещица малка запали

 

и помоли се за душите

замръкнали без топлина!...

...А Знак дадат ли ни Звездите-

ще те направя и  Жена!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така хубаво разказваш...
    Увличат думите ти.
  • Харесах!Поздравления!
  • И мъртвец с тая песен ще издърпаш.
    Тъга ли е? Само с любов се кърпи..
  • Прекрасна притча..., имало едно време..., - като в приказките...!!!
    На весел може да се правиш -
    дори на умен, на глупак...
    Но тъжен ли си...? Да забравиш...?!
    Изпитал съм го: няма как...!
Предложения
: ??:??