Притча...
Притча...
Нощта на звезден храм прилича...
Ела до мен и се сгуши
да ти разкажа тази притча
за две погубени души!...
...Как някога, в далечно време
и във не знам коя страна-
там своята любов да вземе
поискал момък за жена.
Но бил баща й непреклонен-
той друг за зет си бил избрал
и ето, че съпруг законен
се с нея другият венчал...
А с моят момък що ли стана?...
О не, от мъка не умрял...
Очите де му видят хванал
и с болката се запилял!...
... И чудо станало тогава-
залюбила го Песента,
и тръгнал с нея да разправя
съдбата своя по света...
А в тихи нощи, пълнолунни
и под небесният безброй
събирал всички още будни
край ритуален огън той,
разпалвал в тъмното искрите
и във съзвездия редил,
а вярвали му из нощите
понеже много тъжен бил...
На весел може да се правиш-
дори на умен, на глупак...
Но тъжен ли си?...Да забравиш?!...
Изпитал съм го: няма как!...
...Това е тая притча стара,
разбра поуката, нали!...
Ела, на Любовта в олтара
свещица малка запали
и помоли се за душите
замръкнали без топлина!...
...А Знак дадат ли ни Звездите-
ще те направя и Жена!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
