yotovava (Валентина Йотова)
2506 20936
16.03.2024 г., 16:38 ч.

Притча без причина 

  Поезия » Философска
125 6 6

ПРИТЧА БЕЗ ПРИЧИНА

 

Угасна ми свещицата в тъмата,
а нямах ни запалка, ни кибрит.
Не зная как осъмнах пред вратата
на Ада, нейде в храсталака скрит.

Почуках, даже твърде бях любезна,
открехна се порталът страховит.
И дяволът покани ме да влезна –
с галантен, старомоден, спретнат вид.

 

– Простете – казах – исках само пламък,
за да запаля късата си свещ.
Нали е преизподня – врат казани
и въздухът безкрайно е горещ?

 

– Не те разбирам за какво говориш
И да ти кажа – хич не ща да знам.
Тук доброволно идват всички хора
и огъня си носи всеки сам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??