ПРИТЧА БЕЗ ПРИЧИНА
Угасна ми свещицата в тъмата,
а нямах ни запалка, ни кибрит.
Не зная как осъмнах пред вратата
на Ада, нейде в храсталака скрит.
Почуках, даже твърде бях любезна,
открехна се порталът страховит.
И дяволът покани ме да влезна –
с галантен, старомоден, спретнат вид.
– Простете – казах – исках само пламък,
за да запаля късата си свещ.
Нали е преизподня – врат казани ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up