Притча без причина
ПРИТЧА БЕЗ ПРИЧИНА
Угасна ми свещицата в тъмата,
а нямах ни запалка, ни кибрит.
Не зная как осъмнах пред вратата
на Ада, нейде в храсталака скрит.
Почуках, даже твърде бях любезна,
открехна се порталът страховит.
И дяволът покани ме да влезна –
с галантен, старомоден, спретнат вид.
– Простете – казах – исках само пламък,
за да запаля късата си свещ.
Нали е преизподня – врат казани
и въздухът безкрайно е горещ?
– Не те разбирам за какво говориш
И да ти кажа – хич не ща да знам.
Тук доброволно идват всички хора
и огъня си носи всеки сам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
