Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
15.01.2008 г., 9:56 ч.

Притча/та 

  Поезия » Философска
1462 0 24


 И понеже се отворих напоследък на много тъжни истории, надявам се с това малко да разведря атмосферата.. :))))

*   *   *   *   *   *   *   * 

 

Било студено и фъртуна вила,
а там, на голото дърво,
на клон самотен се е свило
едно обрулено гнездо.
А в него - малко беззащитно пиле,
едва успява да се стопли,
почти останало без сили,
издава само тъжни вопли.
Родителите трети ден ги няма,
от тях ни вест, ни писък, нито дума,
помисли пилето и пак задряма,
"убила ги е лошата фъртуна..."
И духна вятър - гнездото преобърна,
доколкото можа крила разпери,
не можеше обратно да се върне,
от студ и страх, то диво затрепери...
Но... ето, кравата от двора,
която все наоколо си броди,
от къщата на мили хора,
край него мина, после се... "изходи".
Ах, колко топличко му стана,
сърцето му от радост взе да вика,
измуши то глава на повърността му
и нададе глас - зачурулика!...
Видя го котката и бързо скочи,
замахна и го грабна с лапа,
след туй оградата прескочи
и бързо, вкусно го излапа...
Такава е за оцеляване борбата,
която се развихря в късни доби,
НЕ всеки, който вкарва те в "лайната"
ти мисли лошото, от бяс и злоба...
И ето го и другото и мото
на поуката на тази притча:
Не всеки, който те изважда от "лайното",
го прави - щото те... обича!...
И третото... най-важното от всичко,
разкажи го на света и... Викай!!!
Когато си на топло и самичко...



"НАСРАН  ЛИ СИ"... НЕ ЧУРУЛИКАЙ!

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??