3.01.2007 г., 13:49

Притихна гората предесенно

790 0 12

 Притихна гората предесенно.
В мен пеят птиците влюбено!
Обагрени клоните в златно
от залеза пиеха жадно!
Протегнах ръка, да помилвам
на слънцето дъха по листата...
докоснах лъчи и преглъщам,
на залеза тих красотата!
Усмихвам се! Така ми е хубаво!
Притихвам и аз от възхита!
Сред клони и листи  е есенно,
а в златно усмихва се залеза!
--.08.2006.г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...