Притихнал в нощта
Притихнал след дъжда,
очакващ свойта звездна нощ,
окъпан в светлина,
в миг изгубваш очертания.
Мъгла се спуска над града
и призрачната тишина
омайва
и размива всяка граница.
Но не със страх,
а със спокойствие,
с очакване за преоткриване
настава мир и топлина
в надеждата за светло утро,
огряно от възраждаща се светлина.
А в тази мека нощ,
забулена от мъгла,
долавям усещане за грях,
вълшебство някакво,
магия...
Притихнал след дъжда,
но не в очакване на буря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Малчева Всички права запазени
