22.09.2010 г., 19:44

Притихва блясъкът

734 0 6

ПРИТИХВА БЛЯСЪКЪТ

 

 

Притихва блясъкът

на отминаващия ден

на Ботев връх.

С последни сили планината

се бори

с от нищото

прииждащия мрак.

А на върха,

над тръпнещия хоризонт,

смутени и уплашени

от този сблъсък,

пробягват разранени облаци -

последните красиви очертания

на видимия свят.

Ще мине още само миг

и здрачът ще изтрие

чертите на земята,

ще покори върха,

ще заличи светлинните ефекти,

ще ги удави в смутната тъга на моите очи -

ще прати нови лунни изкушения.

Отронва залезът въздишката си сетна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...