Sep 22, 2010, 7:44 PM

Притихва блясъкът

733 0 6

ПРИТИХВА БЛЯСЪКЪТ

 

 

Притихва блясъкът

на отминаващия ден

на Ботев връх.

С последни сили планината

се бори

с от нищото

прииждащия мрак.

А на върха,

над тръпнещия хоризонт,

смутени и уплашени

от този сблъсък,

пробягват разранени облаци -

последните красиви очертания

на видимия свят.

Ще мине още само миг

и здрачът ще изтрие

чертите на земята,

ще покори върха,

ще заличи светлинните ефекти,

ще ги удави в смутната тъга на моите очи -

ще прати нови лунни изкушения.

Отронва залезът въздишката си сетна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...