Привечер
Мечтая те,
когато пада здрачът
и вечерта
на пръсти се прокрадва,
изящно
се изтяга до камината
и тръпне,
в предчувствие за ласки.
Тогава те усещам,
дъхът ти чувствам,
целувките изгарящи
и твоето сърце…
Мечтая ли?!
О, тъй безумно те копнея,
когато пада здрачът!
http://www.youtube.com/watch?v=KgIITPgLRDI&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени