Мечтая те,
когато пада здрачът
и вечерта
на пръсти се прокрадва,
изящно
се изтяга до камината
и тръпне,
в предчувствие за ласки.
Тогава те усещам,
дъхът ти чувствам,
целувките изгарящи
и твоето сърце…
Мечтая ли?!
О, тъй безумно те копнея,
когато пада здрачът!
http://www.youtube.com/watch?v=KgIITPgLRDI&feature=related
© Росица Танчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
