Приятел
На Ена, с обич
Когато сам сред ураганите
се люшкаш и се чувстваш дребен,
ръка приятелска подхване те,
то значи още си потребен.
И малката искра изгаря те,
сълзи в очите ти извиква.
Ти сам не си - между Икарите...
И тигърът с любов привиква.
Когато се сплетат пътеките
и все отвеждат те към нищо.
Приятел води по нелеките
следи към обич. И огнище.
Когато на тъгата зърното,
нищожен прави те и беден,
усмивка на приятел върне те,
то този път не е последен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
