Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
6.04.2019 г., 17:44 ч.

Приятел 

  Поезия » Друга
583 3 10

 

 

На Ена, с обич

 

 

Когато сам сред ураганите
се люшкаш и се чувстваш дребен,
ръка приятелска подхване те,
то значи още си потребен.

 

И малката искра изгаря те,
сълзи в очите ти извиква.
Ти сам не си - между Икарите...
И тигърът с любов привиква.

 

Когато се сплетат пътеките
и все отвеждат те към нищо.
Приятел води по нелеките
следи към обич. И огнище.

 

Когато на тъгата зърното,
нищожен прави те и беден,
усмивка на приятел върне те,
то този път не е последен.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Гавраил!
  • Когато четеш този стих усещаш животворната сила на приятелството.
  • Благодаря, на всички, поспрели, и почувствали...Прегръщам ви!
  • Прекрасно посвещение, Наде! Поздрави и на двете!
  • Когато на тъгата зърното,
    нищожен прави те и беден,
    усмивка на приятел върне те,
    то този път не е последен.
    !!! Прекрасно е, Наде!
  • Ода за приятелството и щастлив да е този,за когото се отнася!Изпитала съм го вече три пъти...от колеги тук!Прекрасно е,Наде!
  • Поздрави и от мен. Прекрасен стих, за приятелството,топъл и искрен.Наде, докосна ми сърцето!
  • Бъдете живи и здрави!
  • Поздрав за и двете ви! Много хубаво, много, Наде!
  • Сега е мой ред да те прегърна и ти благодаря за жеста, за този чудесен стих, за приятелството, за поезията ти, за... за теб!!!
    Благодаря ти, Наденце, от сърце!!!
Предложения
: ??:??