26.12.2010 г., 12:13

Приятел в нужда се познава

4K 0 19

Приятел в нужда се познава

 

Приятел, казват, в нужда се познава,

когато ти притиснат си на тясно.

За всеки, скитал в чуждите държави,

това от много черно му е ясно.

 

Той и на сън не иска да си спомня

за своите емигрантски първи крачки,

с един Учител-нуждата бездомна,

която, ха си паднал, те домачква.

 

В такива дни инстинктът ти подсказва

пред стадното си чувство да отстъпиш-

събрани в сноп по-трудно се прегазват

и чупят тънките и слаби пръчки.

 

Но идва миг, във който вейка лягаш,

а будиш се укрепнала фиданка

и пръчките от снопа вкупом...бягат

от теб, защото ти им хвърляш сянка.

 

И ти, усмихнат, тичаш плод да даваш,

а снопът, гладен, щръква като брадва...

...................................................................

Приятел, зная, в нужда се познава-

без нужда с теб сърдечно да се радва!

 

 

                                 п.п. Поводът да напиша горното стихче е следният:

Преди няколко дни се прибра десетгодишната дъщеря на моите хазяи тук, в Мадрид и сподели, че възпитателката на техния клас влязла и им съобщила: „Мили деца, искам да споделя с вас една голяма моя радост. Моят билет от коледната лотария печели 50 хиляди евро.“ 

 С майката се спогледахме и аз глупаво изтърсих:

–Ами вие какво направихте, като чухте?

– Ръкопляскахме ѝ.-каза детето.-И всички много се радвахме.

 След първоначалната изненада(големите печалби обикновено са нещо, което се случва някъде , на някого, когото не познаваш) с майката на детето си помечтахме какво бихме направили ние с тази сума(не ми се смейте, ами си представете петдесет хиляди евро в ръцете си ;):))

Практиката тук е такава: големите печалби от тази лотария, която се чака с месеци, се обявават публично и се поливат сред всеобща радост и веселие. Наистина има над какво да се замисли човек...

 

 Три дни по-късно се роди стихчето.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...