Приятел в нужда се познава
Приятел в нужда се познава
Приятел, казват, в нужда се познава,
когато ти притиснат си на тясно.
За всеки, скитал в чуждите държави,
това от много черно му е ясно.
Той и на сън не иска да си спомня
за своите емигрантски първи крачки,
с един Учител-нуждата бездомна,
която, ха си паднал, те домачква.
В такива дни инстинктът ти подсказва
пред стадното си чувство да отстъпиш-
събрани в сноп по-трудно се прегазват
и чупят тънките и слаби пръчки.
Но идва миг, във който вейка лягаш,
а будиш се укрепнала фиданка
и пръчките от снопа вкупом...бягат
от теб, защото ти им хвърляш сянка.
И ти, усмихнат, тичаш плод да даваш,
а снопът, гладен, щръква като брадва...
...................................................................
Приятел, зная, в нужда се познава-
без нужда с теб сърдечно да се радва!
п.п. Поводът да напиша горното стихче е следният:
Преди няколко дни се прибра десетгодишната дъщеря на моите хазяи тук, в Мадрид и сподели, че възпитателката на техния клас влязла и им съобщила: „Мили деца, искам да споделя с вас една голяма моя радост. Моят билет от коледната лотария печели 50 хиляди евро.“
С майката се спогледахме и аз глупаво изтърсих:
–Ами вие какво направихте, като чухте?
– Ръкопляскахме ѝ.-каза детето.-И всички много се радвахме.
След първоначалната изненада(големите печалби обикновено са нещо, което се случва някъде , на някого, когото не познаваш) с майката на детето си помечтахме какво бихме направили ние с тази сума(не ми се смейте, ами си представете петдесет хиляди евро в ръцете си ;):))
Практиката тук е такава: големите печалби от тази лотария, която се чака с месеци, се обявават публично и се поливат сред всеобща радост и веселие. Наистина има над какво да се замисли човек...
Три дни по-късно се роди стихчето.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!
© Петя Божилова All rights reserved.
