Приятели
Непослушен Дългоушко
грабна морков за закуска!
Спря се на полянка пуста
и реши, че ще го схруска...
Но внезапно - през тревата
нещо странно се премята.
Сви му се сърцето плахо!
- Кой е и дали не хапе?
Гледа - топчица зелена,
но с уста, с очи големи...
и издава звуци жални,
сякаш пита: - Как си? Как е?
Мигом морковчето скрива
зад опашката ревниво:
- Той е мой и не го давам!
Ти изобщо не ме радваш!
- Аз изгубих се тъдява!
Блатото къде остана?
Гоних някакви мушици -
каза малката душица.
- То е близо до гората.
Знам пътечка в храсталака.
Тръгвай с мен - да ти покажа,
щом за теб това е важно!
Скачат двамата... и ето -
край папура дебне трети -
дългокрак и дългоклюнест.
Мъчи се треска да плюе!
Добродушкото полека
я издърпва... Топчо клети
страшно почва да трепери.
- Май, че Щъркел ме намери!
- Тъй кажи, та ти си жаба!
Ще го моля за пощада -
да те пусне във водата.
- Ти от днес си мой приятел!
- Радвам се, че те спасявам!
Аз се казвам Зайо Байо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
